|
|
 |
 | Бъдещето на енергетиката |
| Йордан Янков |
Темата се отнася не за енергетиката въобще, а за нейното развитие в контекста на бъдещето на България. Това е отрасъл, който може да има най-съществено влияние върху икономическите процеси в една страна, а оттам и върху общественото развите като цяло. От друга страна, тази тема представлява желанието на Йордан Янков да бъде отворен по-широк обществен дебат за бъдещето на България въобще. Такъв дебат липсва, като хоризонта на нашата история се простира и се изчерпва само с предстоящото приемане на страната в ЕС през 2007 г. Но светът не е само Европа, нито пък ще се озовем в някакво безметежно безвремие след тази, вече станала сакрална, година.
И така, ако говорим за възможните сценарии на развитие на този отрасъл в България, трябва да разгледаме следните основни въпроси:
- в каква геостратегическа ситуация се намира страната ни?
- какво е моментното състояние на отрасъла?
- какви са възможните екстраполации, ако приемем, че няма да има сериозни промени в геостратегическата енергийна ситуация?
- какви могат да бъдат последствията за страната ни от резки промени в отрасъла в глобален мащаб?
1. В каква геостратегическа ситуация се намира страната ни?
Предполага се, че в идните десетилетия, потреблението на природен газ в Европа ще се увеличава непрескъснато. Това води и до необходимостта да бъдат намерени природни ресурси, които да посрещнат увеличеното потребление. В момента Русия има най-големите световни запаси на природен газ и е лоично да се очаква, че тя ще запази ролята си на най-голем доставчик на тази енергийна суровина. В същото време обаче, това би породило условия за политическа зависимост на ЕС от Русия. Логично е да се предположи, че интересите на Европа ще продиктуват търсенето на алтернативни източници на природен аз, които да служат за презастраховка при евентуални кризи в отношенията между ЕС и Русия. Такива алтернативни източници, могат да бъдат само находищата от Близкия Изток и Каспийския басеин. Доставките от тези региони обаче, задължително минават през Балканите и по-специално през нашата страна. Може дори да се направи спекулацията, че истинския мотив за приемането ни в ЕС е тъкмо този: осигуряване на спокоен ключов отрязък от бъдещата енергийна магистрала.
Друг важен момент от геостратегическата ситуация в енергетиката е предстощата дерегулация на енергийния пазар в ЕС. Като бъдещ член на ЕС, това ще окаже огромно влияние върху развитието на този отрасъл у нас. Предполага се, че дерегулацията ще доведе до сериозно намаление на цените или за крайните потребители или за производителите на електроенергия. В този случай кючов става въпросът, могат ли нашите производители на електроенергия да оцелеят на конкуренцията в дерегулирания пазара на ЕС? За съжаление, сериозна оценка трудно може да бъде направена, предвид монополното положение на НЕК и непрозрачната за обществото връзка между отрасъла и държавния бюджет.
2. Какво е моментното състояние на отрасъла?
Въпреки липсата на възможност за обективен анализ на отрасъла, някои изводи относно състоянието на нашата енергетика могат да бъдат направени. Красноречиви например са коефициентите за енергийното потребление в различни страни:
България 1.57
Чехия 0.74
Унгария 0.49
Полша 0.59
Румъния 1.28
Словакия 0.82
ЕС 0.15
Числата представляват тонове условно гориво, необходимо за производството на 1000$ от Брутния вътрешен продукт на съответната страна.
Друг интересен показател са загубите при преноса на електроенергия от производителите до потребителите. В момента този показател у нас е между 25 и 30 %. В страните от ЕС, той е 7%.
Наличните инсталирани мощности в България са от порядъка на 13 Гиавата. В най-натоварените часове през януари ангажирани са само 7 Гигавата. През останалото време на годината се натоварват между 3.5 и 6 гигавата.
Тези данни сочат, че нашата енергетика в момента е неефективна, с големи загуби и излишъци от производствни мощности. Според изчисления на специалисти от Световната Банка и МВФ, България има ресурс с наличните мощности спокойно да поеме евентуалния ръст на потреблението, свързан с постепенното оживяването на икономиката, чак до 2010-2015 година. Тези разчети са правени като се отчита по-ранното затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй.
3. Какви са възможните екстраполации, ако приемем, че няма да има сериозни промени в геостратегическата енергийна ситуация?
Отрасъла ще претърпи сериозни структурни промени, свързани с влизането ни в дерегулирания пазар на ЕС. В условията на засилена външна конкуренция, могат да оцелеят само онези производства, които ще са икономически ефективни. Това означава затваряне на много централи и намаляване на излишъка от мощности, който имаме в момента. Всичко това ще се развива на фона на повишаване на ефективността на енергийното потребление, защото само по този начин българската икономика може да издържи на конкуренцията външата продукция, прозиведена в далеч енергийно по-ефективни икономики. Оптимизрането на потреблението и производството, би дало възможност за една сравнително плавна подготовка към период, в който нови инвестиции в енергетиката ще станат необходимост.
4. Какви могат да бъдат последствията за страната ни от резки промени в отрасъла в глобален мащаб?
Когато се говори за резки промени се има предвид сериозната възможност през идните години световната икономика да започне преход към принципно нов тип енергийна база. В най-напреднал технологичен и институционален стадии са проектите на САЩ и ЕС за постепенното въвеждане на водорода като основен енергиен носител. Според прогнози на най-големите автомобилни и петролни компании, масовото навлизане на коли с водороден двигател се очаква да стане около 2010 г. Паралелно с това ще започне и въвеждането на енергийни централи, които ще използват водород като енергиен носител. Тези очаквани процеси ще имат сериозно влияние, което ще нараства с годините, върху цялостната структура на енергийно потребление в световен мащаб, с всички произитчащи от това последствия за световната икономика като цяло, глобалните политически процеси, и в крайна сметка върху ежедневието на всички хора. Едни такива промени не могат да не окажат влияние върху малката ни икономика и нейния енергиен отрасъл. Последиците могат да се търсят в две посоки: в структурата на енергетиката ни, и в структурата на икономиката ни.
От гледна точка на енергетиката ни най-важен момент в дългосрочна перспектива ще се окаже търсенето и предлагането на новия енергиен носител: водорода. Сценариите за прозиводство на водород в САЩ, сочат че първоначално относително най-голям дял ще имат големи специализирани рафинерии за извличане на водород от природен газ. Равни дялове се падат на заводи преработващи биомаса и малки локални станции, базирани върху различни технологии за извличане на водород. Също така, равни дялове се падат на домакнски инсталции и специализирани ядрени реактори за извилчане на водород чрез разлагане на вода. Разбира се, това е сценарии отнесен към най-голямата в света икономика. В нашите мащаби структурата на производството на необходмия водород може да бъде съвсем различна. Например, може би ще бъде удачно да инвестираме в новия тип ядрени реактори за производство на водород, отколкото да бързаме с построяването на такъв от класическия вид. Освен това, положението на страната ни като черноморска държава, може да се окаже неочаквано силен фактор, предвид на огромните запаси от сероводород в Черно море.
В икономиката като цяло също могат да се наблюдават сериозни промени, ако такъв сценарии за разитието на водородна икономика стане факт. Една от най-важните последици от новия тип енергетика, ще бъде възможността за преминаване към дистрибутирани енергийни системи, т.е. възможност за децентрализация на производтвото, а оттам и на потреблението на енергия. Това пък ще има дългосрочно въздействие върху териториалната структура на населението. В момента процесите на силна концентрация на хората в производителна възраст в няколко големи градски центрове се предопределя от центализираното производство, а оттам и потребление на енергия. Обратния процес на децентрализация, ще има дългосрочно влияние върху обществения живот на страната. |
|  |
|
|
