 |
брой: 1 2007 |
 |
 | Чакам те! | | Т. Хр. Йорд | В нашата къща, не в моята, а която обитавам, живее едно животинче. Само аз съм го виждал. Но не знам дали то ме е виждало. Сигурно. Щом ме гледа така тъжно, макар че не му се виждат очите. То просто пробяга под леглото, когато, си допих чашата. За другите алкохолици знам, че виждат прилепи и плъхове, затова съм благодарен на моето животинче, че не е нито прилеп, нито плъх, тоест аз не съм алкохолик. За животинчето знам, че е с рижава опашка. За мене знам по-малко. Знам, че нямам рижава опашка, поне засега, което в никакъв случай не е в повече.
Да ви призная, в първия момент се изплаших, когато го видях. Поне не по-малко от него самото. А то, горкото, просто се сви под леглото и повече не го видях нея вечер. Не че престанах да пия.
Знаех, че то ще се появи пак. Чакам го и правя, каквото трябва.
Жалко, че тя не може да го види. Никога. А толкова обича животни... И палта от тяхната кожа. Но не пие.
Ти си съвършеният любимец. Съобразен и с материалните ми възможности, и с духовните ми интереси. Тебе не може да те прегази кола, не могат да те отровят съседите, не могат да те откраднат. Ти си само мой.
Понякога, когато се опитвам да ям, и изтървам храна на пода от разтрепераните си ръце, съжалявам, че нямам куче, което да се втурне и да я вземе, защото и аз всъщност много обичам животни, пък и щеше да бъде по-чисто вкъщи. Но не мога да си го позволя. Не можеш да гледаш куче само с изтървана от треперещи пръсти храна.
А някога, преди години, когато можех да си го позволя, имах куче. Обичах го, търпеше ме. Прегазиха го пред очите ми, на улицата, може би дори без да забележат, освен широко отворените детски очи през задното стъкло. Понесох го на ръце, то изчака да ме погледне за последен път преди да умре, да се увери, че го разбирам, и в погледа му прочетох благодарност, не знам за какво.
А сега си имам тебе. Жалко само, че не мога да те погаля... Защо ми избяга, животинче? Защо не се появяваш толкова време? С какво съм заслужил това? Нима съм изтрезнял, дори за миг? Ти ме изостави, мое видение, а какво друго ми остава?
Ти, несъществуващо животно, но само в техните глави, прости ми, ако с нещо съм те обидил. Знам, че не те заслужавам, но те чакам, т.е. пия и ме е страх. Страх ме е, че не идваш. И че следващия път вместо тебе ще дойде някакво чудовище...
|
|
 |
|
|
