 | Кънчо Кожухаров |
| Последният лов на хана |
КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Нека Тангра даде на теб, дето четеш тези редове, храброст, та да стигнеш до края. Защото дотогава и аз ще мога да ти дам ако не друго, то поне своето пожелание; а засега - здрав бъди!
Туй е разказ за най-храбрия и най-непредвидимия човек, който е живял някога, и ако на места историята ти се стори загадъчна, то е защото формата на съда трябва да отговаря на онуй, що е вътре в него. Така че не отгръщай да видиш как свършва книгата - ще сбъркаш: защото не целта е важна, а пътят, по който стигаш до нея. За загадъчното е ясно - ще речеш, - но каква е тук връзката с храбростта?
Охрабрих се и започнах да пиша - ще отвърна. Храбростта, както учат халдейците, е под знака на Марс, а и писането - също. Който пише, е войн: туй най-добре се вижда в латинския език. Пиша (scribere) означава оставям следа с остър предмет - все едно с меч. Оттам идва и нашата дума скръб - по онези, връз чиито тела мечът е оставил кървавата си диря.
Но стига съм говорил за себе си - не му е тук мястото. Защото това е разказ за последните часове на баща ми, Хана, чието истинско име беше Кубрат, ала понеже той разкри същността си именно в хануването, никой освен майка ми не го наричаше тъй. Всичко, що съм записал, съм го видял с очите си или съм го чул от други и проверил. Чуждите думи съм ги съпоставял едни с други, за да не излъжа ни себе си, ни теб. Само мислите на Хана (там, дето ги има) съм съпоставял единствено с усета на сърцето си и с резултатите от неговите действия. Защото за мислите на мъдрия човек можем да съдим по резултатите. А откъде знаеш - ще речеш отново, - какво си е мислил Ханът, когато не си имал възможност да го питаш? От него самия - ще отвърна, - много пъти съм пил от шаманската отвара, та да мога да поприказвам с мъртвия си баща.
Знам, че мнозина ще ме упрекнат, задето съм ползвал свещената напитка не за пророкуване, а за свои цели, и задето дори сега търся подкрепа от латинския език и полатинчените халдейски пророкувания. Само че пътищата към истината са много и за да стигнеш до нея, понякога се налага да ги извървиш всичките. Какво са чуждите божества, ако не отделни аспекти на Тангра? И кой, ако не той, ни е дарил със знанието за пророческата отвара?
С туй привършвам и минавам към истинския разказ. Казах достатъчно, та да очертая онуй поле на разбирателството, в което двамата с теб можем да се срещнем и да общуваме - отвъд разстоянията и годините. Зная, че ще успеем, понеже долавям искреността насреща си и понеже моите думи не прикриват, а разкриват мислите ми; и ако един ромей може да напише "Тайната история", аз пиша истинската.
Така че бъди храбър до края.
Писа Барсех, вторият син на Хана
в Барс Елем (декември 678-януари 679 сл. р. Хр.)
|
|
