| Нито Перес стоеше пред красивата дъбова врата (предполагаше, че е дъбова защото просто беше много красива) и спокойно чакаше да му отворят. На вратата със златни букви в красив калиграфски стил беше изписано: д-р Оре – психиатър. Нито не чака дълго, вратата се отвори и д-р Оре го покани вътре. Самият д-р Оре имаше твърде приятен вид: среден на ръст, строен, с лека плешивина загатваща овален череп и елегантни очила, зад които внимателно гледаха сиви, но не студени очи. Д-р Оре всъщност нямаше проблем със зрението, но очилата бяха последният щрих към внимателно поддържания образ на лекар. Образ, който трябваше да внушава доверие, да излъчва сугестия и да има харизматичност. Затова носеше и очила. Той покани Нито Перес да седне на удобен диван, а сам седна срещу него в елегантно виенско кресло. По този начин пациентът трябваше да се чувства по-скоро като на гости, като на приятелска среща на чаша кафе, отколкото като на преглед. Първите десетина минути от срещите с пациентите си д-р Оре провеждаше по-един и същи начин вече десетина години, и не смяташе точно сега да променя нещо.
- Да ви предложа нещо? – обърна се той към Нито Перес – Сок? Вода? Прекрасен чай?
Повечето пациенти стеснително отказваха, но Перес спокойно каза:
- С удоволствие бих пил едно кафе. Ако имате?
- Кафе? Разбира се. – откликна докторът и чукна върху малката клавиатура, която стоеше пред него. – Аз лично рядко пия кафе. Не защото ме е страх за здравето, а защото просто не обичам кафе. А то всъщност е доста полезно. Умерените му дози предизвикват положителна реакция в някои части на мозъка и увеличават потенциалите. Наблюдава се невронна реакция във външните ганглии, която засилва електрическите импулси в кората. Оттам естествено идва и по-доброто оросяване, и в крайна сметка по-добър контакт с мрежата.
Тази малка тирада имаше за цел да внуши доверие в д-р Оре, като един познавач на невронните проблеми и на мрежата въобще, макар че д-р Оре и понятие си нямаше, как точно действа кафето, но нали за това на табелката пред вратата му пишеше – психиатър.
- Да си призная – обади се Нито Перес – аз също не съм голям любител на кафето.
Дразни стомаха ми. Но обожавам миризмата на кафе, на хубаво кафе без захар.
- Обонянието е сетивото най-пряко свързано с паметта. – откликна радостно д-р Оре.
Нищо не задейства по-силно механизма на паметта от познатия аромат. Само молекула от някоя миризма е способна да ви върне назад в детството или в младостта. Обонянието е с изключително сложен механизъм, и не случайно в съвременните виртуални забавления, наречени реалности, проблемът с имитацията на аромати не е решен както трябва. Знаете ли, че обонянието е сетивото, което най-трудно може да се излъже.
Д-р Оре започна да вади някакви листа от чантата си, но с периферното си зрение следеше реакцията на пациента. Не случайно два пъти, уж мимоходом спомена за мрежата и свързаната с нея виртуална реалност. Нито Перес имаше вероятно висок коефицент на интелигентност и сигурно усещаше тези малки семантични уловки, но все пак, но все пак.
изтеглете рцелия разказ в 
| 
