 | Николай Теллалов |
| Да пробудиш драконче |
Да пробудиш драконче...
(истинска приказка)
автор: Николай Теллалов
редактор: Николай Светлев
издателство “Светра”, 1998 – ISBN 954-8430-23-1
ИК “Квазар”, 2002 – ISBN 954-8826-08-9
<непознатите думи са в края на файла по азбучен ред>
1
Тази история започна с това, че Радослав из-търва ловджийския си нож в тясна клисура, по дъното на която студено ромолеше планинско поточе. Ругаейки каруцарски, младият мъж реши да слезе долу и да потърси загубеното.
Обаче ръбът на стръмнината се зарони под краката му и той отстъпи. Унило погледна двамата си приятели, Павката и Сашо Рус, плесна се ядно по коленете и плю към клису-рата:
Тю, да те...
Ник’во страшно веднага заяви Сашо. Колко му е да се намери!
Русия бе неизлечим оптимист. Но едва помръдна от мястото си, краката му се хър-зулнаха и той едва не хлътна подир ножа. Радослав с мъка удържа приятеля си за яката.
Павката подигравателно ги стрелна изпод вежди с дяволити очи.
Сто години жив да съм, та все да ви отървам, загубеняци мамини... промърмори той.
Разви от кръста си въжето, което винаги носеше, и откопча от куките на колана алпинистки карабинки. Сетне Радослав бе овързан по всички правила на катераческото изкуство и спуснат в издълбаното от водата и времето дере. Той потъна в обраслия в зеленина каменист сумрак. Потръпна беше хладно, усойно и неприветливо в сравнение с напечените от слънцето полянки. Миришеше на мъх и папрат.
Около него лакомо забръмчаха стръвни комари и младежът замаха с ръце. Не ги пропъди, но пък се разлюля и блъсна главата си в подло изпречил се дебел клон на някакво уродливо подобие на дърво. Изохка от болка и чак му притъмня. За малко не цамбурна в поточето. Потърка ядосан стремително набъбващата цицина, украсена с кървяща драскотина. Но начаса я забрави, щом видя ножа си, по чудо здрав и ненащърбен, който стърчеше забит в някакъв прогнил дънер сред лишeи и камънаци.
Зарадван, Радослав грабна скъпоценния си ханджар. Върху стоманата блесна емблема хищно озъбена котешка глава. Миналата година го беше съзрял, съвсем случайно минавайки покрай един оръжеен магазин. Веднага му допадна формата на острието, елегантна като нападаща акула. Миряса чак когато си го купи с предвидените за рождения ден пари. А веднъж изтърси пред хора: “За този нож бих се заврял и в ус-тата на ламя”.
Още не подозираше колко прав ще се окаже.
Почти.
(по нататък можете да изтеглите цялата книга:
![]() ) |
|
